Барсът
Барсът (Uncia uncia), известен още като снежен барс, снежен леопард или ирбис, е едър хищник от семейство Котки разпространен високо в планините на Средна Азия.
Барсът няма размерите на останалите големи котки (Panthera), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 74 до 130 см. с почти още толкова дълга опашка (90 см.), височина при плещите 60 см. и тегло от 27 до 54 кг., като възрастни мъжки понякога достигат и до 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетовидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и гледани отдалеч се сливат с цвета и шарките на лицето.
В суровите високоплански условия снежният леопард оцелява благодарение на дългата си гъста козина. Освен това ушите му са малки и закръглени, за да не премръзват, а лапите му са окосмени отдолу и достатъчно широки за да не затъва в снега. Дългата пухкава опашка на барса служи не само за баланс, но и като завивка докато спи.
Барсът e широко разпространен във високите планини на Средна Азия: Хималаите, Памир и Хиндукуш, Тяншан, Алтай и високите плата на Монголия и Тибет, но навсякъде е много рядък.
Краткото лято високо в планината снежните леопарди прекарват над границата на гората по алпийските ливади и скалисти склонове на надморска височина между 2500 до 6000 м., а през зимата, следвайки стадата диви кози и овце, се спускат до около 1800, на места и до 600 м. навлизайки в горите.
Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12 км² до около 40 км² в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват
Краткото лято високо в планината снежните леопарди прекарват над границата на гората по алпийските ливади и скалисти склонове на надморска височина 6 000 m, а през зимата, следвайки стадата диви кози и овце, се спускат до около 2 000 m. Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12 km² до около 40 km²в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно - мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време. Ирбисът, както е наричан в Тибет, преследва предимно едрите копитни бозайници характерни за района който обитава. В Хималаите например това са баралите (сини овни), козирози, азиатски муфлони, млади якове, винроги козли и горали, а в Тяншан и Алтай сибирските козирози и архарите (планински овни). Лови и по-дребна плячка като зайцевидни, мармоти, едри гризачи, мечета и малки диви прасета. Когато е гладен, не подминава и мърша.Знае се,че този хищник има нужда от средно 2 кг месо на ден, за да оцелее. Барсът обикновено ловува рано сутрин и привечер, като издебва плячката си, спускайки се отгоре ѝ. Той се промъква безшумно и с няколко скока застига жертвата си, като завършва атаката си с неповторимия си скок. През деня обикновено си почива, скрит в скална ниша.
Барсът
Начин на живот и хранене